Бебешка погача

На 40-тия ден след раждането на бебето се прави питка (погача).

Старо поверие е, че до 40-ият ден не се ходи при родилката и ебето. Навярно това е било наложено в бита ни, поради необходимостта детето и майката да закрепнат и да се предпазят от болести.

Времето, в което се извършва този обред – погача за новородено, не е случайно. Считало се, че до 40-ия ден на детето „родилката е нечиста“. Ето защо, в миналото точно на 40-ия ден свекървата водила родилката на „Чиста молитва“ в черквата. По този начин се „очиствали“ детето и майката.

В днешно време, рано сутринта, преди да дойдат гостите, майката и бебето отиват на църква, заедно с някои от близките роднини, като не е задължително да е точно свекървата – може майка и, сестра, близка приятелка, понякога и таткото.

При завръщането си у дома, след църковната служба, младата майка задължително „сяда” на празнична трапеза. На тази трапеза са поканени само жени, които носят подаръци за бебето и сладки храни за майката (за да и е сладка кърмата, за да е и сладък живота на бебето и). Всяка гостенка, подобно на феите от приказката за „Спящата красавица”, поднасят подаръците на „мъничето”, наричайки животът му да е изпълнен с щастие, късмет, здраве, любов, разум, богатство, благополучие,…

На трапезата преобладават най-вече сладките храни: сладкиши, пастички, петифури, сладка баница с пълнеж според сезона, баклава, локумки, печени ябълки,… Сладкишите, които по традиция носят гостенките също се оставят на масата, за да се почерпят всички „орисници” и да са хубави пожеланията им към малкото човече. Гостите се черпят и със сладко слабоалкохолно питие.

Обредният хляб е сладка пита, сладка погача. На нея се поставя бяла кърпа. Върху кърпата, след ритуала с разчупването на обредната погача, гостенките оставят и пари. Хубаво е сред тях да има също и големи и „тежки” монети с висока стойност, за да е стабилен финансово животът на детето. След това кърпата с първото и второто парче от погачата и с парите в нея се завързват. Възелът трябва да не е прекалено стегнат или прекалено хлабав – така дребосъчето няма да е нито стиснато, нито пък с широки пръсти, и никога няма да остане „гладно и недояло си”. Завързаната кърпа задължително се поставя на най-високото място в дома – символно, пожеланието е мъника да достигне висини, да успее в живота си.

Важен момент с ритуалната погача е разчупването и. То става над главата на майката и тази на бебенцето, като смисълът на този акт е отново да бъдат сити в живота. Разчупването се извършва от свекървата или тъщата, а две момичета, с живи родители, държат кърпата, над главите на двамата, за да се запазят и да не се разпилява като трохите при разчупването, всички хубави неща, които трябва да се случат на това дете. На някои места, двете момичета разчупват питката, а друга жена държи разпъната кърпата под нея, за да ….

Първото парче от погачата е за Богородица и младенеца, второто – за детето. Тези две парчета са, за да се оставят при парите в кърпата и се качват на високо. Третото парче от питката се поставя в сито, ако има такова, и то е за родилката. Всички останали парчета погача се раздават на присъстващите. Задължително е всички поканени да вкусят от празничния хляб. В този ден, от дома не се изнася нищо и нищо от празничната трапеза не се раздава или изхвърля.
Кърпата, която е поставена на високо, се сваля след време, най-малко 40 дни по-късно. Парчетата от Питата се натрошават на трохи и се дават на птичките и животинките, за да разнасят благопожеланията за бебчето по света, и за да се сбъдне и осъществи пожеланото.